Lues
1.ЕТИОЛОГИЯ
Сифилисът е хронично системно заболяване, което се причинява от Treponema pallidum (бледа трепонема). В медицинската литература в миналото болестта често е наричана "големият имитатор", поради сходствата си в клиничната картина с тази на различни други заболявания.
2.КЛИНИЧНА КАРТИНА
Сифилисът се характеризира с редуването на клинично проявени стадии (първичен, вторичен и третичен сифилис) с латентни епизоди. Сифилисът е инфекциозно заболяване и в над 95% от случаите се предава при полов акт.
Обикновено първичните лезии са локализирани в гениталната област, но е възможно да бъдат открити и в други зони. Освен по полов, заболяването се предава и по кръвен път. Поради тестуването на дарителската кръв за хемотрансмисивни инфекции, пренасянето на сифилис по този механизъм е изключително рядко. По кръвен път обаче е възможно инфектирането при използване на общи инжекционни инструменти от лица, употребяващи венозни наркотици. Третият механизъм, по който става пренасянето на инфекцията, е вертикалният – от болната майка на плода чрез плацентарното кръвообращение. В наши дни са много редки, клонящи към нула, случаите на битово предаване на инфекцията (чрез използване на общи прибори и съдове за хранене), както и професионалното заразяване.
Първият стадий на сифилиса се характеризира с появата на безболезнена язва (шанкър), в областта на пениса, устата или ректума. Понякога могат да се появят и множество такива ранички. Шанкърът се развива след около 20-35-40 дни след инфектиране със заболяването. Около шанкъра често се наблюдават подути, но безболезнени, лимфни възли, както например в слабините и в областта на пениса. Въпреки че раничката може да изчезне сама след 3-6 седмици, болестта се проявява отново няколко месеца по-късно под формата на вторичен ранен сифилис, особено когато сифилисът в начална фаза не е лекуван.
Вторичният сифилис представлява системна фаза на заболяването, т.е. може да засегне множество органи в тялото. По време на тази фаза пациентите могат да изпитат различни симптоми, но обикновено развиват кожен обрив, без сърбеж.
Понякога кожният обрив при вторичен сифилис е съвсем слаб и труден за разпознаване, почти невидим. В допълнение, вторичният сифилис може да засегне всяка част на тялото и да доведе до подуване на лимфните възли в областта на слабините, врата и подмишниците, да предизвика бъбречни проблеми, артрит и аномалии на черния дроб.
Някои пациенти могат да живеят с инфекцията от вторичен сифилис, дори когато тя няма външно проявление. Това е така наречената "латентна" или "пасивна" фаза на инфекцията. Третата фаза на болестта може да се развие дори без наличието на латентна фаза, която може да продължи повече от 20 години. Третият стадий на сифилиса също е системен и може да доведе до проблеми в голяма част от телесните органи, включително: (1) анормално издуване на аортата, което може да предизвика сърдечно заболяване; (2) поява на уголемени лимфни възли в различни части и органи на тялото; (3) мозъчно възпаление и в резултат мозъчен удар, менингит (вид мозъчна инфекция), загуба на чувствителност или слабост (невросифилис); (4) влошено зрение. Уврежданията, които тялото търпи по време на третия стадий, са изключително сериозни и понякога с фатален край. За радост, в днешни дни те са изключително редки.
3.ДИАГНОСТИКА
Ранното откриване на шанкъра (началния стадий на болестта) може да стане посредством микроскопско изследване на секрет от появилата се язвичка. Тъй като Treponema бактериите се изолират изключително трудно, диагнозата и лечението се осъществяват на база външните белези на шанкъра и кръвни проби, които в най-ранен стадий могат да са отрицателни, но бързо се позитивират.
Сифилисът от втора и трета фаза на заболяването се диагностицира посредством тест за установяване броя на антителата в кръвта, който регистрира реакцията на имунната система при контакт с Treponema микроорганизмите.
Стандартните тестове за откриване на сифилис регистрират реакцията на тялото към инфекцията, но не и действителния причинител за нея. Именно затова те са известни като не-трепонемални тестове. Сред неспецифичните тестове, най-голямо приложение в практиката имат флокулационните тестове:
• VDRL (Venereal Disease Research Laboratory)
• RPR (Rapid Plasma Reagyn Test)
Въпреки че тези тестове са изключително ефективни за диагностика и откриване на сифилис, те могат да отчетат и фалшиви резултати за наличие на инфекция. Затова резултатите от всеки положителен неспецифичен трепонемален тест винаги се потвърждават или отхвърлят чрез провеждането на трепонемален тест, с който се установява наличието на микроорганизми, причиняващи сифилис.
Специфичните серологични реакции откриват специфични анти-трепонемни антитела. В практиката най-широко приложение имат:
• TPHA (Treponema Pallidum Haemagglutination Assay)
• ELISA (Enzyme Linked ImmunoSorbent Assay)
• FTA-Abs (индиректен имунофлуоресцентен тест с абсорбция) - реакция, която се използва за установяване на IgM антитела в серума на новородени от майки със сифилис (19S IgM FTA-Abs
• TPI (Treponema Pallidum Immobilization Assay) - най-специфичен от трепонемните тестове и до днес се приема реакцията на Nelson-Mayer, но приложението й е ограничено.
Тези трепонемални тестове автоматично засичат реакцията на имунната система към микроорганизмите Treponema pallidum. Трепонемалният тест обикновено остава положителен до края на живота на пациента, без той да има активно заболяване. Диагностиката на сифилиса е комплексна и се основава на клиничната оценка и лабораторната находка.
4.ЛЕЧЕНИЕ
Лечението на сифилистичната инфекция трябва да започне едва след клиничното установяване на заболяването и потвърждаването му чрез допълнителни изследвания. Изключение правят единствено случаите, при които се провежда превантивно лечение на контактни лица. Поради спецификата на болестта, тази диагностика в нашата страна се осъществява от специалист дермато-венеролог. Колкото по-рано в хода на болестта започне лечението, толкова по-ефективно е то и прогнозата е по-добра.
Съвременното лечение на сифилис се провежда с пеницилинови препарати, които могат да бъдат приложени под различни форми. При ранните форми на сифилис (първичен, вторичен и ранен латентен) се прилага ретарден Penicillin (Retarpen) със седмична дозировка 2,4 mln IU. Това лечение, както и последващото проследяване, се провежда в амбулаторни условия. Обикновено сифилисът се лекува с пеницилин, който се прилага чрез инжектиране. На пациентите, алергични към пеницилин, се предписват алтернативни антибиотици. Приблизително 24 часа след началото на лечението, пациентът със сифилис вече не е заразен. В редки случаи пациентите не реагират на стандартната доза пеницилин, затова е важно те да бъдат изследвани периодично чрез кръвен тест за сифилис, за да са сигурни, че причинителят на болестта е напълно унищожен. С прилагане на адекватно лечение, сифилисът е лечим, независимо от стадия на развитие на болестта. В последния стадий на болестта обаче, уврежданията, нанесени на вътрешните органи от бактерията-причинител, са необратими.
5.ПРЕВЕНЦИЯ
Отворените ранички и кожни обриви при заболяване от сифилис са видими и обикновено заразни през активните фази на инфекцията. Трябва да се избягва контакта с тези ранички и обриви, тъй като секретът, който те съдържат, може да бъде заразен. Също както при повечето предавани по полов път заболявания, употребата на кондом по време на полов акт е начин за предпазване от сифилис. Редовното изследване, както и лечението на ранните стадии на болестта са метод за превенция срещу нейното по-нататъшно развитие. Тестването и лечението на сифилис в началото на бременността при жените, намалява риска от предаване на болестта на потомството.
За повече информация и лечение на сифилис потърсете контакт с д-р Каляшева.
