Seborrhoea
Себореята е често срещано, хронично-рецидивиращо патологично състояние на кожата. Наименованието произлиза от гръцките думи „sebum“ – лой и “rheo” – тека.
Точната причина за поява на страданието не е напълно изяснена, но със сигурност е доказана ролята на кожния сапрофит Malassezia furfur (Pityrosporum ovale), който е изолиран от кожата на пациентите с това заболяване. Често се съчетава с неврологични заболявания, например morbus Parakinsoni и е една от кожните прояви при СПИН.
Състоянието се среща във всички възрасти и при двата пола.
Най-често са засегнати т.нар. себорейни области (областите с най-голямо струпване на мастни жлези) – лицето (вежди, мустаци, назолабиални гънки) капилициума (corona seborrhoica), ретроаурикуларните гънки, средната част на гърдите и гърба.
Различаваме условно две форми на себорея – seborrhea oleosa (с повишено отделяне на себум) и seborrhea sicca (с намалено отделяне на себум). И при двете форми има обилна десквамация, особено в областта на капилициумът (пърхот).
В кърмаческа възраст себореята по капилициума се проявява с т.нар. crusta lactea, а в детска възраст – pseudotinea amiantacea. Клинично това е представено от струпване на здраво слепени белезникави сквамо-крусти.
Себорейният дерматит (dermatitis seborrhoica) е суперфициално възпалително заболяване на кожата, представено от еритемо-инфилтративни плаки, рязко ограничени и покрити с жълтеникави мазни сквами.
Всички форми се придружават от интензивен сърбеж, а кожата лесно се дразни и възпалява.
Себореята и себорейният дерматит често се съчетават с други кожни заболявания – акне, розацея и себорейна алоперация.
За повече информация и лечение на себорея потърсете контакт с д-р Каляшева.