ЛАЙМСКАТА БОЛЕСТ Е БАКТЕРИАЛНО ИНФЕКЦИОЗНО ЗАБОЛЯВАНЕ.
Причинява се от микроорганизъм Borrelia burgdorferi и се разпространява чрез ухапване от кърлеж. По-рядко е възможно заразяване през конюнктивата на очите (при отстраняване на кърлеж той може да бъде размачкан и секрети от него да попаднат в очите) или урина на заразени животни. Болният човек не е заразен за околните! Заболяването има сезонен характер – зачестява през лятото и есента, когато е периодът на активност на кърлежите.
Лаймската болест протича в няколко фази като причинява увреждане на кожата, ставите, сърцето и нервната система. Характерен за болестта е кожният обрив на мястото на ухапването като разширяващ се червен кръг.
Бактерията Borrelia burgdorferi има сложен жизнен цикъл като част от него протича в храносмилателната система на кърлежите от рода Ixodes, а друга част – в някои видове бозайници. Естествен "резервоар" на инфекцията в природата са някои гризачи, кучета, коне, крави, елени и др. Кърлежите се заразяват при кръвосмучене от заразено животно. Те могат да предадат инфекцията на потомството си, както и на други животни или човек при смучене на кръв. "Природни огнища" на инфекцията се създават във влажни, гористи местности с надморска височина до 2000м. Хората, които прекарват повече време в такива местности, са изложени на по-висок риск от ухапване на заразен кърлеж.
Интервалът от заразяването на човек при кръвосмучене до изявата на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. При Лаймската болест той е между 3 и 30 дни.
Лаймската болест, когато не е лекувана, протича в три стадия. Във всеки от тях инфекцията поразява различни органи и съответно се изявява различна симптоматика:
1. Първи стадий:
Зачервяване в областта на ухапването за около 2-3 седмици след инфектиране. По-късно се появява концентрична зона, която се разширява центробежно, като центърът започва да избледнява или посинява и обривът добива вид на пръстен. Този феномен отшумява, но след няколко седмици или месеци може да се появи на друго място по тялото. Успоредно с това е възможна висока температура, болки в мускулите и ставите, отпадналост, подуване на близките лимфни възли, главоболие и стомашно-чревни оплаквания.
2. Втори стадий:
Започва няколко седмици или месеци след изчезване на първоначалните симптоми и протича с неврологична симптоматика, най-често възпаление на лицевият нерв, но също така и менингит (възпаление на мозъчните обвивки), енцефалит (възпаление на мозъка), парези и парализи на крайници, както и сетивни нарушения (намален усет за допир и болка на кожата). Понякога се наблюдават сърдечни увреждания, проводни и ритъмни нарушения.
3. Трети стадий.
Месеци и години по-късно настъпват увреждания на ставите, нервната система и кожата, водещи до нарушения в походката, намаление на зрението и слуха, неконтролирано изхождане по малка и голяма нужда, главоболие, психични смущения и поява по кожата на зачервявания, леко надигнати над околната кожа, които постепенно атрофират.
Ако забележите кърлеж в кожата си се обърнете към лекар, който да го премахне!
Диагнозата "Лаймска болест" се поставя въз основа на:
• Данни за ухапване или възможност за ухапване от кърлеж, пребиваване в район, в който болестта е разпространена
• Клиничен преглед на лекар
• Клинико-лабораторни изследвания
Изследванията, които потвърждават или отхвърлят диагнозата, биват:
• Рутинни кръвни изследвания – обикновено няма промени или, ако има такива, те са неспецифични (леко повишение на левкоцитите, умерено увеличение на СУЕ).
• Изолиране на причинителя от кръв, гръбначно-мозъчна течност, ставна течност, биопсичен материал, кърлеж – тези методи представляват изследване на течност или парченце тъкан от засегнат орган под микроскоп, при което се наблюдава причинителя, причиняващ заболяването.
• Серологични изследвания – те са най-широко използваните изследвания. Доказват наличието на специфични белтъчни молекули в кръвта, наречени антитела (имуноглобулини M и G). Имунната система продуцира тези антитела като защитен механизъм срещу инфекцията. Тези изследвания могат да бъдат отрицателни в началото на инфекция, тъй като тялото все още не е произвело значително количество на антитела. Пробите започват да се позитивират след около 20-25 дни след ухапването.
Към 25-ия ден от заразяването се появяват IgM, които са във високи стойности през първия период, но по-късно се понижават. Към 30-ия ден започват да се повишават IgG, които се задържат високи до 2 години и повече. След този период нивото им започва да намалява и съответно намалява и тяхното защитно действие. Затова повторно заболяване с Лаймска болест е възможно, макар и малко вероятно.
За повече информация и лечение на лаймска болест потърсете контакт с д-р Каляшева.
