Определение:
Това е дерматовироза, причинена от от вируса на варицела зостер (Varizella zoster virus, VZV), който причинява силно болезнен везикулозен обрив по кожата.
Епидемиология:
Около 10-20% от преболедувалите варицела развиват по-късно през живота си херпес зостер. При среща с вируса на варицела зостер, първата клинична манифестация е варицела, а при рецидив (повторна среща с вируса или намалени имунни защитни сили) се развива херпес зостер. На практика, поява на херпес зостер може да се наблюдава едва след като болният е прекарал варицела.
Патогенеза:
Първична инфекция. Вирусът на варицела зостер прониква в организма и се развива варицела. След клиничното оздравяване, вирусът остава да персистира в ганглиите на гръбначния мозък (латентна инфекция).
Рецидив. Вирусът се реактивира най-често при имуносупресирани болни или при повторна инфекция (контакт с болен от варицела), като клиничните прояви обикновено са ограничени в областта на засегнатите периферни нерви и съответстващия им дерматом.
Клинична картина. Продромалната фаза е с продължителност до 5-7 дни и започва със силни невралгични болки без видими прояви по кожата. Болките са внезапни, като „пробождане с нож“, допълнително може да се появи главоболие, чувствителност към светлина, повишена температура и парестезии в засегнатата област.
За разлика от варицелата, при херпес зостер обривът е мономорфен. По хода на един или няколко нерва и съответните им дерматоми се появят сгрупирани везикули с бистро съдържимо, което по-късно може да стане хеморагично или гнойно. Везикулите са разположени върху еритемна основа. Често около тях се образува некротичен вал. Разположението е винаги едностранно. Дисеминация може да настъпи само при тежка имуносупресия (СПИН, неопластични процеси). Обикновено след първата клинична проява има нов тласък на обривите към третия ден. Към седмия ден на мястото на везикулите се образуват крусти. Пациентът е заразен във везикулозната фаза.
За повече информация и лечение на херпес зостер потърсете контакт с д-р Каляшева.
