Човешки Имунодефицитен Вирус /ХИВ/ и СПИН:
Понятието "СПИН" се въвежда в началото на 80-те години на 20-и век преди откриването на ХИВ, за да означат новия тогава синдром на сериозно засегнатата имунна система. Днес под СПИН се разбира по-късният етап от ХИВ-инфекцията и развитието на заболяването. За ХИВ инфекция говорим когато в един организъм открием вируса на човешката имунна недостатъчност, или ХИВ /Човешки Имунодефицитен Вирус/.Този вирус атакува имунната система на тялото, отслабва защитните механизми срещу болестите, прави тялото податливо на редица инфекции и ракови образувания. ХИВ е заразен, което означава, че може да се предава от един човек на друг.
ЧОВЕШКИ ИМУНОДЕФИЦИТЕН ВИРУС /ХИВ/
Човешки Имунодефицитен Вирус заразява клетки, които са част от имунната система на тялото. Когато по-голямо количество клетки бъдат инфектирани с вируса, имунната система отслабва и няма сили да се съпротивлява на болестите. За да зарази клетката, ХИВ трябва да въведе своя генетичен материал в нея. Този процес започва с прикачването и навлизането на вируса в клетката, разграждането на вирусната мембрана и вмъкването на вирусните гени в човешкия геном. Човешката клетка е заставена да произвежда градивен материал за вируса, който се мултиплицира и впоследствие се групира и пробива инфектираната клетка, за да се насочи към други клетки, които да инфектира. Вирусът осигурява оцеляването на човешката клетка, докато приключи собственото му размножаване. Още по-разрушително е, че ХИВ установява латентни структури, които са източник на инфекция, която не се поддава на познатите до момента лекарства.
Веднага след инфектирането, имунната система на тялото предприема атака срещу вируса чрез специализирани клетки за унищожаването му, наречени "антитела", които обикновено успяват временно да намалят количеството на вируса в кръвта. Въпреки това, ХИВ продължава своята активност и заразява и убива жизненоважни за имунната система клетки. С времето, вирусната активност се повишава и побеждава способността на тялото да се бори с болестта.
СПИН
Ако не бъде лекуван, ХИВ почти винаги води до разрушаване на имунната система. Това прави тялото податливо на едно или повече тежки заболявания, които обикновено не засягат здравите хора. Този етап от развитието на ХИВ-инфекцията се нарича "СПИН" или "Синдром на придобитата имунна недостатъчност". Колкото по-силно е засегната имунната система, толкова по-голям е рискът инфекциите да причинят смърт. Когато не се прилага лечение, ХИВ-инфекцията обикновено се развива в СПИН за 8 до 10 години. Периодът от момента на инфектирането до появата на първите симптоми обаче е различен и зависи от много фактори като възраст, пол, начин на живот, генетика, начин на заразяване, тютюнопушене, употреба на алкохол, хранене, инфекции и др.
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ХИВ И СПИН
Човек, който е ХИВ-позитивен, получава диагноза за СПИН, след като развие някоя от болестите, характерни за заболяването. ХИВ-позитивен човек също така може да има диагноза за СПИН на базата на определени кръвни тестове /брой клетки CD4/ и в същото време да не е имал сериозни заболявания.
ХИВ
Позитивният резултат не означава, че човекът е болен от СПИН!
С течение на времето, заразата с ХИВ /Човешки Имунодефицитен Вирус/, може да отслаби имунната система до такава степен, че тя да не може да се справи с определени инфекции, които се причиняват от микроби, с които здравият индивид се справя. Тези инфекции се наричат опортюнистични - наричани така, защото са причинени от организми, които не могат да предизвикат болест у хора с нормална имунна система.
Симптоми на ХИВ
Първичната ХИВ инфекция е първата фаза, в която вирусът за първи път се установява в организма. Някои изследователи използват термина „остра ХИВ инфекция”, за да опишат периода между момента, в който човек се заразява с ХИВ, и момента, в който организмът произвежда антитела срещу вируса /обикновено между 6 и 12 седмици след заразяването/. Някои хора, които са заразени с ХИВ наскоро, може да имат симптоми, подобни на тези при настинка. Тези симптоми, които обикновено не продължават повече от няколко дни, може да включват температура, втрисане, изпотяване през нощта и обриви. Други хора или не преживяват „остра инфекция”, или пък имат толкова леки симптоми, че може и да не ги забележат. Имайки предвид общия характер на симптомите на „острата инфекция”, те може лесно да се окажат причинени от друго, а не от ХИВ, например простуда. Ако сте имали някакво рисково за заразяване с ХИВ преживяване преди няколко дни например и в момента изпитвате симптоми, подобни на тези при настинка, възможно е причината да е ХИВ, но също така е възможно да сте развили някаква друга вирусна инфекция.
Колко време трябва на ХИВ, за да причини СПИН?
Средният период от време от заразяването с ХИВ и появата на първите признаци, които могат да доведат до диагноза СПИН е 8-11 години. Този период варира при всеки отделен човек и зависи от много фактори, включително здравния статус на човека и начина му на живот. Днес вече съществуват различни медикаменти, които могат да забавят времето.
Симптоми на СПИН
Няма общи симптоми за всички, които имат диагноза СПИН. Когато нарушението на имунната система е по-сериозно, хората може да се разболеят от различни видове опортюнистични инфекции /наричани така, защото са причинени от организми, които обикновено не могат да предизвикат болест у хора с нормална имунна система/.
Винаги ли ХИВ-инфекцията води до развитие на СПИН?
Не е задължително. Без лечение ХИВ-инфекцията почти винаги води до СПИН, което почти неминуемо довежда до смърт. Днес обаче съществуват методи на лечение, които забавят развитието на ХИВ-инфекцията и позволяват хора, инфектирани с вируса, да живеят здрави и продуктивни в продължение на много години.
История на ХИВ
Интересен е въпросът как ХИВ идва в човешката популация. Доказано е, че този все още животозастрашаващ вирус произлиза от определен вид шимпанзета.
Как е станало заразяването на човечеството с ХИВ?
Най-вероятно чрез кръвен контакт, осъществен при лов на животни. Знае се, че вирусът е съществувал в САЩ, Хаити и Африка поне от 1977/1978 година. През 1979 година редки типове пневмония, рак и други заболявания са били регистрирани от лекари в Лос Анжелис и Ню Йорк. Общото между тях било, че тези състояния обикновено не са регистрирани при хора със здрави имунни системи. През 1982 г. Центърът за контрол и превенция на заболяванията официално дава на тези състояния името СПИН. През 1984 г. вирусът, причиняващ отслабване на имунната система, бе идентифициран като ХИВ.
Как става заразата с ХИВ?
ХИВ може да се предаде от заразен човек на друг чрез:
- Кръв /включително менструална/; семенна течност; вагинални секрети; кърма. Кръвта съдържа най-висока концентрация на вируса, следвана от семенната течност, вагиналните секрети и кърмата.
- Необезопасени сексуални контакти, главно чрез необезопасен вагинален или анален сексуален контакт, са рискови за инфектиране на партньора. Когато има досег с гениталиите или ректума, ХИВ може да зарази лигавицата директно или да проникне през рани и възпаления, причинени по време на сексуалния контакт /много от тях може да останат незабелязани/. Вагиналният и особено аналният контакт са високорискови.
- Орален секс /уста-пенис, уста-вагина/. Устата представлява негостоприемна среда за ХИВ /съдържащ се във семенна течност, вагинален секрет или кръв/, което означава, че рискът от предаване на ХИВ през гърлото, венците и мембраната на устата е по-нисък, отколкото чрез вагиналните или аналните тъкани. Все пак съществуват документирани случаи, в които ХИВ е бил пренесен орално, така че не може да се каже категорично, че попадането на заразена с ХИВ семенна течност, вагинален секрет или кръв в устата е безопасно. И все пак оралният секс се счита за по-слабо рискована практика.
- Директен кръвен контакт при кръвни преливания и употреба на нестерилизирани медицински инструменти.
Използване на една и съща игла. Иглата може да пренесе кръвта директно от кръвоносния съд на един човек в тялото на друг. Използването на едни и същи игли се смята за високорискова практика.
- Вертикален път /от майка на дете/. Възможно е заразена с ХИВ майка да предаде вируса директно на детето си преди или по време на раждане, или чрез кърмата. ХИВ се съдържа в кърмата, и ако малки количества от нея не представляват съществена заплаха за възрастните, за новородените е много възможен начин за заразяване.
Добре проучено е, че ХИВ е неустойчив вирус, който не живее дълго време извън тялото. ХИВ не е вирус, който се пренася по въздуха или чрез храна. ХИВ съществува в кръвта, семенната течност или вагиналните секрети на заразен човек и може да бъде предаден по време на вагинален, орален или анален секс без предпазни средства, чрез употреба на общи игли или от майката на плода. Слюнката, сълзите, потта, урината и изпражненията не са заразни.
От ХИВ/СПИН не можем да се заразим:
Чрез ръкуване, прегръдка или целувка
Чрез кашлица и хрема
При използване на обществен телефон
При посещение в болница ако преди това е имало ХИВ позитивен
От обща храна, прибори за хранене и чаши
При използване на бани и тоалетни
При използване на обществени плувни басейни
При ухапване от комар или други насекоми
При работа, социални контакти или съжителство с ХИВ-позитивни хора
Рискът при орален секс
Съществува дебат сред организациите и специалистите от общността за превенция на ХИВ/СПИН относно риска за пренасяне на ХИВ чрез орален секс. Това, което понастоящем е известно, е, че съществува риск, свързан с практикуването на орален секс без предпазни мерки. Има няколко документирани случая на пренасяне на ХИВ при орален секс. Все още не се знае какъв точно е процентът риск при орален секс, но доказателства показват, че той е по-малък отколкото е рискът при анален или вагинален секс без предпазни мерки. Рискът при орален секс и за мъже, и за жени, се смята за много нисък. За момента вариантите за намаляването на този риск при орален секс на мъж включват употреба на презервативи, но също и отдръпване преди мъжът да еякулира, ако е без презерватив и отказване от практикуване на орален секс, ако в устата на жената има възпаление или малки ранички.
Как да разбера дали съм носител на ХИВ?
Тестовете, които обикновено се използват, за да се установи заразяване с ХИВ, всъщност търсят антитела, произведени от организма, за да се бори с ХИВ. Повечето хора произвеждат забележими антитела в рамките на 3 месеца след заразяването. В редки случаи този процес може да отнеме 6 месеца. Следователно, препоръчва се да се направи тест след рисков контакт на 1 месец, 3 месеца и 6 месеца след последният евентуален риск /вагинален, орален или анален секс без предпазни мерки или употреба на обща игла/. Би било изключително рядък случай да минат повече от 6 месеца, преди да се развият такива антитела. Важно е, по време на шестте месеца между излагането на риск и теста, да се пазите, както и другите около вас, от по-нататъшни излагания на риск от заразяване с ХИВ.
Последни данни за ХИВ и СПИН в България
По данни на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ/СПИН към Министерството на здравеопазването, към 14 февруари 2014 година общият брой на регистрираните носители на ХИВ в страната е 1852 лица. От началото на 2014 година към 14 февруари са регистрирани нови 22 ХИВ–серопозитивни лица. През последните години се очертава тенденция броят на новорегистрираните мъже да е четири пъти по-голям от броя на новорегистрираните жени. Като основна уязвима група, особено през последните две години, се очертава групата на мъжете, които имат сексуални контакти с други мъже. По отношение на другата уязвима група – лицата, употребяващи интравенозни наркотици, данните показват, че броят на новорегистрираните намалява.‘‘
*Цитат от програма към министерство на здравеопазването-Превенция и контрол на ХИВ/СПИН
СПИН е едно от малкото заболявания в днешно време, с което медицината не може да се пребори все още успешно. Не предприемайте рискови контакти без предпазни средства, бъдете отговорни към собственото си здраве и здравето на партньора!
*В тази статия са използвани данни на Joint United Nations Programme on HIV/AIDS (UNAIDS)/; Centers for Disease Control and Prevention, Atlanta, Georgia, USA/; Програма към министерство на здравеопазването-Превенция и контрол на ХИВ/СПИН.
За повече информация потърсете контакт с д-р Каляшева.
