Слънчевата алергия е често срещано заболяване в топлите дни. Дължи се на реакция на имунната система на човека към слънцето. Тя може да се появи във всяка възраст, но обикновено засяга хора между 20-40 години, по-често жени. Точната причина за отключване засега e неизвестна, като се предполага, че има генетично предразположение към развитие на слънчева алергия.
Слънчевата светлина е безспорен имуномодулиращ фактор. Тя е един от регулаторите на основни човешки, биологични функции и от наличието й зависи синтезата на редица витамини, хормони, медиатори. Излагането на слънчеви лъчи е част от закалителните процедури, препоръчвани с различна цел, както при здрави хора, така и при редица заболявания. Освен благотворното си действие, слънчевата светлина има и някои неблагоприятни ефекти. Най-често срещаното е слънчевото изгаряне при излагане на слънце в неподходящ часови пояс или с дълга продължителност. При някои състояния обаче, продължителността и интензитетът на експозицията са почти без значение. Така е при слънчевата алергия. Тя се проявява с различен по вид, сърбящ обрив по откритите части, понякога със засягане на конюнктивите (очите) и рядко с общи прояви – втрисане, главоболие, отпадналост.
Симптомите. Обикновено се появяват в началото на пролетта и лятото. Клиничната картина е най-изразена след тридневна експозиция на слънце, понякога отслабваща и дори изчезваща без лечение след около десетдневна експозиция. Oбичайно кожната реакция започва да се развива няколко часа след излагане на слънце.
Симптомите зависят и от типа слънчева алергия. Повечето хора, които страдат от това заболяване, получават сърбящ обрив, който се задържа от няколко дни до две седмици. Обривът при слънчева алергия обикновено се изявява с червени петна и пъпчици, а понякога само с мрежовидно зачервяване на кожата. В най-тежките случаи изложените на слънце места са с дифузен оток, силно зачервяване, болезнено парене и представляват големи, надигнати плаки най-често с контура на изложения на слънце кожен участък. Понякога е трудно да се разграничи обривът от алергия към слънчева светлина с тази от реакция на кожата при слънчево изгаряне. Основните насочващи към алергия белези са: кратката експозиция на слънце, усилването на реакцията през първите 2-5 дни, разпространяването на обрива и в зони, които не са били в непосредствен контакт със слънчева светлина. Някои медикаменти - барбитурати, хормонални контрацептиви, нестероидни противовъзпалителни средства, статини - могат да направят кожата чувствителна и алергична към слънчева светлина. Алергията може да бъде предизвикана и от слънцезащитните кремове, в чийто състав влиза химичен компонент, наречен парааминобензоева киселина.
Лечението. В основата на лечението са антихистаминовите препарати, а в по-тежките случаи и кортикостероидите. Могат да се приемат през устата, инжекционнo или локалнo. При очните прояви се налага ползването им под формата на очни капки. При изразени локални реакции се прилагат локални кортикостероидни препарати. Като профилактика, хората с установена слънчева алергия е добре да започнат прием на антихистаминови препарати няколко дни преди излагане на слънце. Фотопротекторите са също важна част от предпазването. Трябва да се избират слънцезащитни кремове с високи фактори и широк спектър на действие, не ароматизирани и с минерална фотозащитна съставка.
За повече информация и лечение потърсете контакт с д-р Каляшева.
