др. Каляшева за списание "МЕДИНФО"
В древността честите и безразборни полови контакти с повече от един партнъор са се считали за грях. Смятали, че наказанието за този грях е заразяването с полово предавани болести. Полово предаваните инфекции са известни като болести на Венера. В древната митология Венера е богиня на любовта. И така името на римската богиня на любовта Венера дава името на тази група инфекциозни заболявания - венерически заболявания. Клонът от медицината, който се занимава с тях, се нарича венерология. Полово предаваните болести са голяма група инфекциозни заболявания, които имат различни етиологични причинители – бактерии, вируси, протозои. Тези заболявания се характеризират с разнообразна клинична симптоматика, но обединяващото между тях е еднаквият механизъм на предаване и разпространение на инфекцията – сексуалният контакт между партньорите. Тези заболявания са привилегия на човешкия род, развиват се по време на най-активния период от живота на индивида – по време на неговата полова зрялост.
Най-често срещаните полово предавани болести са: трихомоназа, хламидиаза, гонорея, хепатит В, генитален херпес, СПИН, човешки папилома вирус, сифилис. При полов контакт се пренасят срамните въшки. Вирусните молуски също могат да се пренесат и по полов път.
В древността полово предаваната болест се е смятала за наказание на греха, но в днешни дни това съвсем не се приема по този начин. Съвременният индивид отдавна е надскочил предразсъдъка, че любовта и сексът са грях. В днешно време всеки индивид пречупва секса през призмата на любовта или физическата необходимост, според своя мироглед и възприятие и никой никого не осъжда или наказва за това. Общото по тази тема с древността остава малкото познаване на тези заболявания, поради неразбираемия и за днешно време "срам" да се говори за тях. Това довежда до непълно познаване на риска от тези заболявания, начините за предпазване от тях и необходимостта от редовни профилактични прегледи, въпреки липсата на симптоми. Последното се отнася особено за полигамни индивиди, хомосексуални и бисексуални мъже, проституиращи жени. Половo предаваните болести не са срам. Те са сериозен здравен проблем. Ако не се лекуват, някои полово предавани болести могат да предизвикат трайни увреждания, като например безплодие и дори смърт (в случая на СПИН). Ето защо, за тях трябва да се говори, за да бъдат пациентите напълно запознати с рисковете, симптомите и начините за предпазване.
В последните години венерическите инфекции зачестиха. Ежегодно стотици хиляди хора заболяват. По данни на Световната Здравна Организация (СЗО) всяка година се откриват около 250 милиона нови случаи на болести, предавани по полов път. Това налага всеки човек да има минимум познания относно полово предаваните болести, за да знае как да се предпази от тях и кога да потърси компетентна медицинска помощ. При много от тези заболявания в началото липсват оплаквания или те преминават, без да им се обърне внимание, това довежда до преминаване на болестта в следваща фаза, в която страничните ефекти и последствия са по-тежки.
Аспекти от венерологията, за които заблудите са най-голями
Източник на инфекцията е болният човек, а основният механизъм на предаване е директният контакт при полов акт. В някои случаи заразяването може да стане и по кръвен път - кръвопреливане, операция, инжектиране. Някои от тях могат да бъдат предадени от майката на плода по време на бременност и на новороденото от майката по време на раждане. Полово предаваните болести се разпространяват чрез вагинален, анален и орален секс. Оралният секс не означава безопасен секс, противно на масово разпространената представа. В практиката си почти ежедневно се срещам със заблудата, че оралната любов не изисква предпазни средства. Интересното е, че тази заблуда е сред всички социални слоеве на населението. Oралният секс без презерватив е точно толкова рисков за полово предавани болести, колкото и вагиналният.
Аналният секс продължава да бъде най-голямото табу в темата за секса. Въпреки това милиони жени и мъже по света го практикуват и извличат от него удоволствие.
Всички от познатите полово предавани болести могат да засегнат ануса. При СПИН допълнително се усложняват нещата. HIV-вирусът може да премине много по-лесно от семенната течност или кръвта на заразеното лице в кръвния поток на сексуалния му партньор, чрез микроскопични наранявания на ректалната тъкан по време на аналния акт. За да се избегнат тези рискове, аналният секс трябва задължително да се практикува с презерватив! Разбира се, при моногамни връзки между двама здрави партньори рисковете са значително по-малки. Аналният секс в тези случаи може да бъде напълно безопасен. Рискът при тях е единствено, че естествената бактериална флора е различна във влагалище, анус и орална кухина. Голяма част от нормалната флора на ануса може да причини инфекция при попадане в устната кухина и особено във влагалището. Поради тази причина използването на презервативи и старателното измиване при редуване на анален и вагинален секс е задължително дори при много доверени партньори.
Ако не се лекуват, повечето болести предавани по полов път могат да предизвикат стерилитет. Известно е, че тези инфекции са най-честата причина за безплодие. При жените полово предаваните болести могат да доведат и до тазова възпалителна болест, а заразяването с някои щамове на HPV(човешки папиломен вирус) се свързва с рак на шийката на матката. Бременните, заразени с венерически заболявания, имат по-голям риск от спонтанен аборт и преждевременно раждане. Поради този факт полово предаваните болести имат голямо социално значение. Те могат да увредят гениталния апарат на мъжа и жената, да доведат до сексуални смущения. Една от най-тежките последици от тях е, че нелекувани навреме и адекватно, могат да причинят безплодие, което се отразява на раждаемостта. Значителна част от тях могат да увредят плода и новороденото, и да увеличат детската смъртност. Всичко това създава много големи социално-икономически проблеми на обществото.
Някои полово предавани болести могат да се разпространят не само при полов акт. Битовият път на заразяване е възможен при устойчиви във външна среда причинители. При попадане по битов път или чрез инструментариум на тези микроорганизми в областта на половите органи, особено ако там има микронараняване (абсолютно невидимо за невъоръжено око), микроорганизмите се поселяват, започват да се размножават и се развива клинична картина. Това е възможно при генитален херпес, вирусни кондиломи, вирусни молуски и по-рядко за някои други венерични заболявания. Битовият път на заразяване е невъзможен за СПИН инфекция.
Друга масова заблуда сред хората по темата полово предавани болести е гъбичната инфекция. Едно от най-честите възпаления на влагалищната лигавица е микотичният (гъбичков) колпит. Причинява се от гъбички, с най-чест представител Candida albicans.
По принцип гъбичките са нормални обитатели в стомашно-чревния тракт, кожата, лигавицата на влагалището, устната кухина. Под влияние на различни външни и вътрешни фактори те могат да повишат концентрацията си и да станат болестотворни, при което настъпват клинични признаци на заболяване. Предразполагащи фактори за развитието на гъбично възпаление са: бременност, употреба на широкоспектърни антибиотици, кортикостероиди, имуносупресори, цитостатици, тежки изтощаващи заболявания; хипо- и авитаминози, болести на обмяната (диабет и др.), ползване на лубриканти, менструален цикъл и др.
Ето защо, ако се установи, че имате кандидоза, това не означава, че партньорът Ви е имал сексуални отношения с някой друг! Симптомите на кандидозата са сърбеж и течение или налеп като пресечено мляко. Веднъж развила се инфекцията в един от партньорите може да се предаде и при полов акт, но при един силен локален имунитет, това може и да не се случи.
Най-важното, което трябва да знаете за най-честите полово предавани болести:
Гонорея (трипер)
Това беше най-честата полово предавана болест в близкото минало. След инкубационен период средно от 2 до 7 дни се появяват първите симптоми. При мъжете гонореята се проявява със сърбеж, парене и болка при уриниране. Много скоро се появява жълто или бяло гнойно течение от пениса. Заболяването може да протече остро при мъжа, най-често с обилно гнойно течение от уретралния канал, придружено със силна болка при уриниране и дискомфорт. Симптомите могат и да не са толкова манифестни - подостро протичане. В редки случаи триперът може да протича и напълно безсимптомно.
Симптомите на гонореята при жените са парене и болка при уриниране, поява на гъсто жълто, гноевидно течение от влагалището. Подостро и асимптоматично протичане са възможни и при жените. Подострият и асимптоматичен начин на протичане на полово предаваните болести е голям проблем, поради разпространението на инфекциите. Инфекцията засяга както половите органи, така и анус, фаринкс, очи.
Заболяването се лекува успешно с антибиотици.
Трихомоназа
Това е най-честата полово предавана болест в последните години. В повечето случаи заболяването протича с не много манифестна клинична картина, а определен процент от случаите и напълно безсимптомно, което благоприятства разпространението на инфекцията. Причинителят на заболяването извън човешкия организъм е много неустойчив и бързо загива. Заболяването се предава предимно по полов път, в много редки, почти казуистични случаи, чрез мръсни застояли водни басейни и замърсени предмети. Инкубационният период на трихомоназата е средно около 10 дни. При мъжете се наблюдава изтичане от уретрата на малко количество водниста, слузеста течност, чувство за парене и дискомфорт при уриниране. При острите случаи течението е гнойно, като при трипер. Напълно безсимптомно протичане е възможно и при двата пола. При жените могат да се засегнат влагалището, канала на маточната шийка и уретрата. Възпалителният процес във влагалището се съпровожда с пенесто жълто-зеленикаво течение, с неприятна миризма. Придружава се от смъдене и парене.
Сифилис
Инкубационният период е около 3 - 4 седмици. След изтичане на инкубационния период по половите органи се появява неболезнена овална червено-кафява язва, а след 5-8 дни се увеличават регионалните лимфни възли. Язвата оздравява за няколко седмици. При втория стадий на сифилис - от 6 до 8 седмици след появата на язвата, се появява обрив по цялото тяло и той е клиничен израз на разпространение на инфекцията по всички органи и системи. Различаваме ранен и късен вторичен сифилис. Обривите при вторичния сифилис не предизвикват усещане за сърбеж.
Третичният луес започва развитието си след 3-тата година от заразяването или по-късно, ако пациентът не е лекуван. При късния стадий на сифилиса се появяват лезии, които могат да се появяват върху различни органи, най-често кожа, кости мозък, черен дроб, сърце. При всяка поява на рана по половите органи потърсете незабавно венеролог! Първичната рана при сифилис може да се появи по лигавицата на устата при орален секс, или в областта на ануса при анален контакт!
Майката може да предаде болестта на плода. Ето защо тестът Васерман е задължителен скрининг за бременните жени в България.
Заразата може да се предава и по кръвен път, при не добър контрол.
Хламидиаза
Хламидиалната полово предавана инфекция е една от най-разпространените полово предавани болести. Хламидиалната инфекция може да протече без симптоми - в 15-20% от мъжете и до 60% при инфектираните жени. Ако все пак симптоми се проявят, това става от 4 до 21 дни след половия акт. При жените симптомите включват увеличено течение от влагалището, кръвотечение при полов акт, сърбеж, парене или болка при уриниране. При мъжете се появява воднисто, прозрачно течение от пениса, предимно сутрин и/или пареща болка при уриниране. Лечението се провежда с антибиотици. Нелекувана, тази болест води до стерилитет.
Остри кондиломи
Инкубационният период е средно от 3 до 6 месеца, но може и да е много по-дълъг, както и да не се изяви клинична картина (т.нар. носители на HPV вирус). Започва с появата на малки белезникави или зачервени възелчета, които нарастват по брой и големина и образуват формации подобни на цветно зеле. У жените острите кондиломи се локализират най-често по малките и големите лабии. При мъжете се засяга най-често препуциум, главата на пениса, уретралното отверстие и по-рядко уретрата. Анусът може да се засегне и при двата пола.
Около половината от сексуално активните жени или мъже придобиват генитална HPV инфекция на някакъв етап от своя живот. Най-често това заразяване става във възрастта между 18 и 28 години.
Хепатит В
Хепатит В се предава по кръвен път, чрез полов контакт и вертикално от майката на детето. Инкубационният период е от 40 до 180 дни. Заразяването с хепатит В може да доведе до носителство, до остър хепатит или в около 5 % до хроничен хепатит и цироза. В България след 1991 г. всички новородени подлежат на ваксина срещу хепатит В, която е включена в имунизационния календар.
СПИН - Синдром на придобита имунна недостатъчност
Причинява се от инфекция с HIV1 и по-рядко HIV2. Този вирус напада и унищожава клетките на имунната система. Поради намален имунитет, дори и най-леки инфекции след заразяването протичат с усложнения и могат да завършат със смърт.
Основните механизми за пренасяне на заразата са три:
- полов - по хетеро-, би- и хомосексуален начин
- кръвен - при преливане на кръв, чрез инжектиране на венозни наркотици с една и съща спринцовка
- вертикален - заразяване на новороденото от майка, болна или носителка на СПИН
Инфекциозният процес се отличава с продължителен период между заразяването и клиничните симптоми – от 2 до над 10 години, през което време пациентът може да не знае за заболяването си, но е заразен за околните.
ГЕНИТАЛЕН ХЕРПЕС
Единствен източник на инфекцията е човекът. Причинява се от вирус – херпес симплекс I и II тип. За полово предавания херпес е характерен II тип, но не са изключени и смесени инфекции. Изразява се с парене, сърбеж и поява на групирани мехурчета върху зачервена кожа. В последствие се оформя раничка, която изсъхва бързо и изчезва без да оставя белег. След заразяване инфекцията остава доживот в организма и се проявява при срив в имунитета, преумора, стрес или циклично.
ВИРУСНИ МОЛУСКИ
Вирусните молуски е широко разпространено заболяване, причинено от вирус. Поразява както деца, така и възрастни. Заразяването става чрез директен контакт, при сексуално общуване или контактно-битов път. Инкубационният период е между 2 седмици и 50 дни. Заразният молуск се характеризира с появата на възловидни, малки перловидни обриви по кожата, при децата по лицето и тялото, а при възрастните - по гениталиите и перинеума. Лечението на молуските е механично отстраняване от дерматолог.
Как да се предпазим от полово предавани заболявания?
Колкото повече партньори имате, толкова по-голяма е вероятността някой да ви предаде своята инфекция. Един от начините за предпазване от полово предавани болести е избягването на безразборните сексуални връзки и поддържането на сексуален контакт само с партньор, заслужаващ доверие. Както вече споменах в началото, личен избор на всеки е дали ще бъде моногамен или полигамен. Затова, ако нямате доверие в партнъора, връзката Ви е нова или харесвате секса за една вечер, задължително използвайте сигурни предпазни средства- презервативи.
Не забравяйте, че някои полово предавани болести могат да се предават и по време на любовната игра.
Ако имате съмнение за необезопасен контакт с несигурен партньор, посетете лекар-венеролог, който ще Ви обясни подробно какви изследвания да се направят и колко дни след контакта. Опитният венеролог ще обясни кои от пробите трябва да се повторят след определен период от време за по-голяма сигурност.
Не забравяйте, че определен процент от случаите на полово предавани болести могат да протичат безсимптомно. Поради този факт правете си профилактични прегледи поне два пъти годишно. Знайте, че не всеки дискомфорт в областта на гениталиите е свързан с полово предавана инфекция. Имайте свой доверен венеролог, с когото можете да обсъдите всичко, което Ви притеснява. Създаване на доверието в пациента за свободен и откровен разговор, създаване на усещането за комфорт и сигурност при споделяне на най-интимните си човешки изживявания е един от най-трудните моменти в практиката ми като венеролог, но това е основен и много важен момент за крайния изход и спечелване доверието на пациента.
С уважение: Д-р Петрана Каляшева.