дерматолог-венеролог

Вход за пациенти

Трихомониаза (трихомони)

Trichomonasis

Трихомониазата е една от най-често срещаните полово-предавани болести, която засяга в голяма степен и двата полa.

При голям процент от мъжете заболяването може да протече безсимптомно (в този случай те се явяват само преносители) или да се прояви като възпаление на уретрата (уретрит). При жените инфекцията обикновено дава симптоми на вагинит (възпаление на влагалището) с лошо-миришеща сиво-жълтеникава секреция, често се случва да няма клинична изява. Безсимптомното носителство играе важна роля за разпространението на инфекцията.

Причинител

Причинителят на трихомониазата е паразит: Trichomonas vaginalis – едноклетъчен, подвижен протозой с микроскопични размери (средно 10-20 µм) и невидим с просто око. Паразитът се размножава чрез делене на 8-12 часа. Характерна особеност на трихомоните е способността им да фагоцитират (поглъщат) други микроорганизми (бактерии) като по този начин се превръщат в резервоар на патогенни причинители на други инфекции, вкл. и сексуално предавани, като например гонококция (трипер). Това обяснява честото наличие на съпътстващи инфекции при трихомоназата.

Начин на заразяване

Трихомониазата се предава главно по полов път. Човек се заразява при пряк контакт с инфектиран партнъор, най-често хетеросексуален, като инфекцията се предава от пениса към влагалището и обратно, както и при взаимна мастурбация, контакт вулва с вулва, а също и при размяна на секс играчки. Жените се заразяват при контакт с инфектиран мъж или жена, докато при мъжете заразяването става най-често при контакт с инфектирана жена. При жените съществува малка възможност от заразяване по битов път (чрез ползване на общи кърпи, вани, дамски душове).

Предразполагащи фактори

Предразполагащи фактори за заразяване с Trichomonas vaginalis при жените са някои хормонални промени, като повишено ниво на естрогените, което при нормални условия се наблюдава в периода след менструация, също така по време на бременност или при лечение с естрогени. Друг фактор е наличието на съпътстваща бактериална флора, която води до промяна в pH на женското влагалище от кисело към алкално и съответно намалява защитните му функции спрямо трихомоните.

Инкубационен период

Инкубационният период (времето от контакта с инфектиран партнъор до проявата на първите симптоми) не винаги може да се определи с точност, тъй като при някои хора (особено при мъжете) може да няма никакви прояви на заболяване за дълъг период от време (т.нар. асимптомни носители). Средно инкубационният период е около 7 дена.

Симтоми

При жените:

При жените се засягат влагалището, шийката на матката и уретрата, като най-честата проява е със засягане на влагалището (т.нар. трихомоназен вагинит). Симтомите му са:
- засилена влагалищна секреция;
- секретът е пенест със жълто-сиво-зеленикав цвят и лоша миризма;
- сърбеж във влагалището;
- вагинален дискомфорт;
- болка във влагалището при полов контакт (диспареуния);
- кървене по време или след полов акт;
При засягане на шийката на матката се оформят характерни ранички и малки кръвоизливи по влагалищната част на шийката (т.нар. “Strawberry cervix”), които са видими при преглед със спекулум от гинеколог или дермато-венеролог и са важен ориентир за лекарите за поставянето на диагнозата трихомоназа.
При засягане на уретрата са възможни прояви като парене и болка при уриниране.
В 10-20 % от инфектираните жени заразяването с Trichomonas vaginalis протича безсимтомно, т.е. те нямат оплаквания и инфекцията се открива случайно при профилактично изследване.

При мъжете:

При мъжете се засягат уретрата, а при дългогодишно носителство и когато не е провеждано лечение, инфекцията може да засегне простатата и епидидима (малка жлеза, разпложена в тестикуларната торбичка, точно над тестиса, която участва в образуването на спермата).
Някои от инфектираните мъже нямат симтоми или те са слабо изразени. Това благоприятства разпространението на инфекцията между пратнъорите.
При друга част от мъжете заболяването протича бурно като остър уретрит с белезникаво-жълтеникав секрет от канала, парене и болка при уриниране.
При друга част от мъжете симтомите са оскъдни и се проявяват като:
- Секрет от уретрата под формата на сутрешна капка със жълтеникаво-белезникав или прозрачен вид;
- Сърбеж в канала;
- Зачервяване на отвора на канала;

Усложнения

При нелекуване на трихомоназната инфекция могат да настъпят следните усложнения:

 - При жените може да са засегнат други жлези разположени в долната част на урогениталния тракт: жлези на Скене и Бартолиновите жлези, като симптомите най-често са болка за засегнатото място.
Рядко може да се засегнат маточните тръби, което да доведе до салпингит или тазова възпалителна болест, която може да завърши със стерилитет.
Trichomonas vaginalis води до развитието на промени в епитела на шийката на матката, които се наблюдават и при рак на шийката на матката.

 - При бременни жени трихомоназната инфекция може да доведе до преждевременно раждане на недоносен плод.
При инфекция с трихомони, както вече споменахме, може да се образуват ранички във влагалището и върху шийката на матката, което улеснява заразяване с вируса на СПИН- HIV.

 - При мъжете могат да настъпят следните усложнения:
- Засягане на простатата – простатит: Това е най-честото усложнение при мъжете.
- Засягане на жлезите на Литре, Куперовите жлези, епидидима, тестисите;
- В някои случаи може да се засегне главичката на члена и препуциума и да се оформят малки язвички;

Поставяне на диагнозата

Диагнозата се поставя от лекар специалист дермато-венеролог, уролог или гинеколог след преглед и извършване на необходимите изследвания.

Изследват се влагалищен секрет при жените.. В урината при жените трихомоните се откриват сравнително рядко.

При мъжете се изследват урина, уретрален секрет, сперма, простатен експримат (секрет от простатата), в зависимост от давността на инфекцията.

Извършват се следните типове изследвания:
1) Изследване под микроскоп.
При изследване под микроскоп препаратите могат да се оцветят или да се гледат направо без предварително оцветяване (по-често използван метод).
На препарата се виждат самите трихомони с характерната им форма, а също и увеличен брой левкоцити. Предимствата на този метод са, че е бърз и позволява диагностициране на заболяването още в кабинета на лекаря.
2) Културелно изследване: прави се посявка от съответния материал на специална среда и се изчаква 24 -48 часа. Много чувствителен и сигурен метод за откриване на инфекция с трихомони.
3) PCR – диагностика на трихомоните – сигурен метод, който открива наличие на ДНК от трихомоните в изследваната проба. Не носи информация затова дали трихомоните са живи или не, и е възможно реакцията да се задържи положителна в периода на изчистване след приключване на лечението за трихомони.

Лечение

За лечението на трихомоназата е важно да се отбележи, че винаги се лекуват всички партнъори. Използват се препарати с антитрихомоназна активност от групата на нитроимидазолите, като има различни схеми на приложение (еднократен прием или прием в продължение на няколко дена). Лекарствата се приемат през устата и с тях не се приема алкохол до 2 дена след прекаратяване на лечението!

При жените едновременно с лечението през устата се провежда и локално лечение с влагалищни глобули, които също са с антитрихомоназна активност.

При бременни жени инфекцията с трихомони се лекува, като лечението се назначава от лекар специалист. Метронидазолът е препарат, който се използва при бременни след 3-тия месец.

Профилактика

Практикуване на секс с предпазни средства, изследване и едновременно лекуване на всички партнъори на заразените.

Важно е да се знае, че към заразяването с трихомони не се изработва имунитет и веднъж боледувал и излекувал се човек, може отново да се зарази при контакт без предпазни средства с инфектиран партнъор.

За повече информация и лечение потърсете контакт с д-р Каляшева.