дерматолог-венеролог

Вход за пациенти

Уреаплазма уреалитикум и микоплазма - лечение и симптоми

Mycoplasma и Ureaplasma

Въпреки че са сапрофитни по характер, често причинителите от родовете Mycoplasma и Ureaplasma могат да предизвикат локализирано възпаление на в уро-гениталната система.

Микоплазмената уро-генитална инфекция се причинява от бактерии от вида Mycoplasma и Ureaplasma. Те са широко разпространени в природата и предизвикват различни заболявания при човека. При човека заболявания на пикочно-половата система причиняват Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum.

Микоплазмите се установяват в уро-гениталната система при 20-40% от сексуално активните здрави мъже и жени, без да предизвикват оплаквания. Те могат да предизвикат различни оплаквания и да засегнат външните и вътрешни части на уро-гениталната система.

Микоплазмите се развиват в клетките на лигавицата, покриваща различните части на половата система при мъжа и жената. Смята се, че микоплазмената инфекция се развива по-често при едновременното заразяване и с друга бактериална инфекция. Особено тежко протича инфекцията при хора с увреден имунитет, когато е възможно микоплазмите да навлязат през лигавицата на половата система и да предизвикат възпалително заболяване и на други органи.

Начини за предаване на инфекцията

Гениталната микоплазмена и уреаплазмена инфекция се предава по полов път (при генитален или орален контакт). Възможно е и вертикално пренасяне на инфекцията от майката на детето (при раждането или по време на бременност), както и при трансплантация на тъкани.

Най-голямо значение за разпространение на инфекцията има сексуалният акт. Повишаването на риска от заразяване е право пропорционален на честотата на контактите и броя на сексуалните партньори.
Представителите от вида Ureaplasma и Mycoplasma са изолирани при 30-80% от здравите хора, без прояви на инфекция, като това носителство е по-често при жените.

Клинична картина на микоплазмената инфекция

Инкубационният период след заразяване с микоплазма е 3-5 седмици, изявява се средно след 15-20 дни. Инфекцията с бактерии от родовете Mycoplasma и Ureaplasma се проявява с неспецифични оплаквания, характерни и за други възпалителни заболявания на половата система, или почти безсимптомно протичане.

При мъжете най-често се установява уретрит, проявен с парене и болка при уриниране или прозрачно, оскъдно течение от пикочния канал. При 10-20% от случаите оплакванията се причиняват от U.urealithicum, а 10-20% - от M genitalium. Наблюдавани усложнения на инфекцията са възпаление на простатата, простато-везикулит, епидидимит и епидидимо-орхит. Все още не е напълно изяснено значението на микоплазмената инфекция и носителството на бактериите за възникване на стерилитет при мъжете. Съществуват обаче данни, че подобна инфекция може да предизвиква намалена подвижност на сперматозоидите и съпътстващо възпаление на различни структури в половата система и да доведе до стерилитет.

При жените най-често микоплазмената инфекция се предизвиква от Mycoplasma hominis. За първи път микоплазми при жените са изолирани от абсцес на Бартолиновите жлези. Този бактерий не предизвиква влагалищни оплаквания, но наличието му във влагалището може да доведе до чести епизоди на бактериална вагиноза. M hominis и M genitalium са изолирани от вътрешните части на маточните обвивки при приблизително 10% от жените с възпаление на тръбите. При жени с микоплазмена инфекция може да се наблюдава и възпаление на пикочния канал, пикочния мехур, тазовото дъно и на обвивките на плода при евентуална бременност. Често бактериите микоплазма и уреаплазма могат да усложнят хода на бременността и да доведат до предсрочно раждане.

При оплаквания, свързани с болка или затруднение в уринирането и липса на бактериален растеж от урината, винаги трябва да се има предвид възможността за развитие на микоплазмена инфекция. Приема се, че U.urealythicum участва в патогенезата на бъбречно-каменната болест поради високата си уреазна активност, докато M.hominis се приема за причинител на остър пиелонефрит.

Диагноза при микоплазмена инфекция

Диагностицирането на микоплазмената инфекция не е трудно. При мъжете се изследва уретрален секрет или урина, семенна течност и простатен секрет. При жените могат да бъдат изследвани урина, цервикален или вагинален секрет.

Важно е винаги да се подозира и изследва за микоплазмена инфекция в случаите, когато има симптоми от страна на покочо-половата система, а не се изолират причинители от стандартната микробиология.
За диагноза се използват специализирани среди.

За най-чувствителен метод в диагностиката на микоплазмената инфекция се приемат молекулярно-биологичните техники – полимеразно-верижна реакция (PCR), които придобиват все по-голямо значение.

Лечение на микоплазмената инфекция

"Златен" стандарт в лечението на инфекциите от Mycoplasma и Ureaplasma продължават да бъдат антибиотици от тетрациклиновата група. През последните години обаче все по-често в лечението на микоплазмена инфекция се прилагат макролидни антибиотици, хинолонови антибактериални средства и др. 

За повече информация и лечение потърсете контакт с д-р Каляшева.